Дали ще караш с нормална скорост, или с над 200 км/ч - разликата е 10-15 минути

На 25 май нов автомобил „Фолксваген Поло” с надпис  „Най-добрият млад шофьор на България” прикова вниманието на абитуриенти и публика, дошли да отбележат тържествено завършването на Випуск 2019 в центъра на Стара Загора.

Сред щастливите зрелостници бе и Петър Господинов. Докато се готвеше за матурите и абитуриентски бал, младежът спечели в оспорвана надпревара с други 4000 участници състезанието „Най-добър млад шофьор на България 2019”, организирано от Съюза на българските автомобилисти (СБА). Така Петър заслужи голямата награда в кампанията и сам си направи най-хубавия подарък по случай завършването – 1 година безплатно ползване на елегантния автомобил, осигурен от ПОРШЕ БГ. 




- Честита награда. Получи ли вече автомобила?

- Благодаря много. Да, взех колата и съм страшно доволен от нея. Изминах около 350 км с нея до момента, живот и здраве още много километри да я карам. Колата ме изненада наистина, надмина очакванията ми. Прекрасен цвят с много красив външен и вътрешен вид. Вътре в купето е широко и е с много екстри както за защита от ПТП-та, така и с мултимедия и монитор на километража. Перфектната кола за градски условия.

- Кой е победителят в състезанието „Най-добър млад шофьор на България 2019“? Представи се пред нашите читатели.

 - На 18 години съм, от Стара Загора. Тази година съм абитуриент, завърших Професионалната гимназия по механотехника и транспорт ,,Никола Й. Вапцаров‘‘ с директор инж. Стоян Колев. Моята специалност е „Двигатели с вътрешно горене”. Безкрайно много съм благодарен на тази гимназия, защото през всичките тези 5 години ме научиха на цялата същност на колата. Благодарен и признателен съм на моята госпожа Евгения Малешкова - учител по Автотранспортна техника, която ме подготви изцяло по теоретичната част. Също така съм много благодарен на моите двама учители по Производствена практика – г-н Коста Стамов и г-н Иван Иванов. Те напълно ме подготвиха по практическата част и управлението на МПС. Благодарен съм още и на моя директор инж. Стоян Колев, който винаги ме подкрепя за всичко. За отличното представяне в състезанието, организирано от СБА, ми връчи и парична награда. На тези хора искам да им кажа едно искрено голямо благодаря. Те са хората, които ме качиха на стълбичката като №1 млад шофьор на България.

- Значи имаш по-солидна шофьорска подготовка от училището?

- Да, така е. В самото училище има автошкола и предлага безплатна шофьорска книжка на обучаващите се. По отношение на практическата част – карането на автомобил, не мисля, че сме имали повече часове, може би колкото при останалите курсове. По теория имахме по-интензивно обучение, за една година около 60 часа. Като цяло обучението в гимназията на 100% ми е повлияло за по-добрата подготовка като шофьор.  

- Паралелно със състезанието трябваше да се готвиш и за матурите. Къде се справи по-добре?

- Наистина много трудно ми беше през този май месец, защото трябваше да се подготвям за две много важни неща – състезанието и матурите. Мисля, че добре разпределих времето си и не оставих едното от двете на заден план. А що се отнася до това къде съм се справил по-добре -  надявам се и на матурите да е същото, както при състезанието.

- Може ли да се опишеш с пет думи?

- Сериозен, отговорен, целеустремен, забавен, позитивен.

- А като шофьор какъв тип си - спокоен, агресивен, човек на риска, на преценения риск или любител на високите скорости?

- По-скоро съм спокоен тип шофьор.

- Как научи за второто издание на състезанието „Най-млад шофьор на България“ и лесно ли се реши да участваш?  
- За състезанието научих от едно стори на Даниел Петканов в Инстаграм в последния ден преди края на срока на записване. Благодаря на моите родители, че са до мен и ме насърчиха да се запиша, защото аз въобще не бях сигурен. В първия етап на състезанието - онлайн теста -  завърших на второ място. 

- Завършил си на второ място сред 4000 участници. Какво е чувството да пребориш толкова много конкуренти?

- В началото нямах колебание, но с всеки изминал ден почнах да се замислям. Мисълта, че съм преборил над 4000 участници и до ден днешен не мога да повярвам.

- Как протече финалният етап, който се проведе в София на 18 май? Там ти трябваше да се доказваш наред с още 29 финалисти. Къде сгреши, кое беше най-трудното за теб?

- В деня на състезанието ни разделиха на 5 отбора с по 6 човека в отбор. Големи благодарности и на нашия забавен и добър водач на отбора - Ели Моканова. Разбирателството в моя отбор беше отлично. При позицията с майсторското управление на МСП допуснах малка грешка на втория път при управлението на автомобил с износени гуми. Според мен обаче позицията на БЧК беше най-трудна, защото се изискваше да окажеш първа помощ на истински хора, а не на макет, както досега са ни учили. На всички позиции се движех добре, просто давах всичко от себе си, гледах всичко да го правя максимално бързо и не подценявах никого и нищо. Все пак да не забравяме, че едно от момичетата даде най-добро време за смяна на автомобилно колело и получи специална награда за постижението си. Така че там няма място за отпускане и подценяване на ситуацията.

-  Как реагира, когато разбра, че именно ти печелиш голямата награда? Кой пръв те поздрави?

- Първата ми мисъл беше: ,,Боже, това реално ли е? Наистина ли се случва?‘‘. Първи ме поздравиха моите родители. Имам приятели и съученици, които адски много се радват и гордеят с мен. 

-  От колко време имаш книжка?

- Имам книжка от декември 2018 г. Карал съм преди да запиша курсовете. Татко ме научи да шофирам в село на безопасен полигон, където нямаше други автомобили. Карах „Форд Фокус” и с него съм изминал около 8000 км.

- Смяташ ли, че си добър шофьор? Все пак има хора с книжки цял живот и не могат да се научат да карат.

- Винаги има на какво да се научиш. За тези километри, които съм навъртял, мисля, че се справям много добре на пътя и в различните ситуации. Много е важен начина, по който ще ти обяснят за какво точно служи автомобилът. Татко и майка винаги ми повтарят, че основното предназначение на колата е да те закара от точка А до точка Б. Също, че разликата дали ще караш с нормална скорост, или с над 200 км/ч, е 10-15 минути. Рискът за живота ти обаче се увеличава многократно.

Другата голяма награда, която спечели, е да представяш страната ни на международно състезание за млади шофьори в Словения. Как ще се готвиш? Все пак това е голяма отговорност, защото на гърдите ти ще пише България.

- Ще дам всичко от себе си за перфектната си подготовка, както направих и за състезанието в София. СБА вече се свързаха с мен и ми споделиха, че и те ще ми помогнат с подготовката, даже ще имаме и тренировки. Неведнъж съм представял страната ни. Като дете тренирах борба, явявал съм се на международни състезания. Запознат съм с голямата отговорност и голямото напрежение, на което ще съм подложен, но не изпитвам страх и паника. Мисля, че с добра подготовка всичко ще завърши добре.

- Сега ти си и „Посланик на пътната безопасност”. Това също е голяма отговорност, един вид трябва да си за пример на другите.

- Силно се надявам да оправдая тази отговорност, тъй като познавам характера си добре, а и отношението си към движението по пътищата. Затова смятам,че ще се справя. Напоследък съм свидетел на все повече ПТП-та. С всеки изминал ден шофьорите в България стават все по-агресивни и нетолерантни едни спрямо други. Вече е голяма рядкост да видиш някой, който спазва всички пътни знаци. Ако всеки един започне да спазва знаците и Закона, ПТП-тата и смъртните случаи драстично ще намалеят.